Психодрама
Класическата психодрама е терапевтичен групов процес, при който се използва драматичната импровизация за изследване „истината” за случващото се с нас, в нас и в Света около нас. Тя се занимава с междуличностните взаимоотношения и личния свят на хората. За разлика от сценичните изкуства, психодрамата отразява актуалните проблеми и емоциите на личността, а не създава въображаеми сценични образи. Традиционният театър е заменен от спонтанното поведение на участниците в психодраматичната група. Този подход има широк кръг от приложения както в терапевтично отношение, така и за личностно развитие и обучение.
Създаването и развитието на психодраматичния подход се свързва с изследванията на Джейкъб Леви Морено (1892-1974) – автор на социометрията и един от основателите на груповата психотерапия като цяло. Идеите от неговите студентски години с времето и практиката се развиват и през 1921-23 г. във Виена той основава театър на спонтанността (Das Stegreiftheater).
Същността му е не в артистичността на играта, а в спонтанността, провокирана от “всекидневния живот”. „Източниците на конфликти – минали, настоящи и бъдещи, се разкриват в среда, в която могат да се диагностицират,... да се предвидят и преодолеят”.Психодраматичният терапевтичен подход използва пет инструмента - сцена, главен герой (наричан протагонист), директор (водещ), помощни Аз-ове, публика. Сцената осигурява на протагониста многомерното и максимално пластичното жизнено пространство, в което той може да експериментира с нови модели на отреагиране на конфликтни ситуации, чрез смяна на роли или трениране на нови социални умения.По време на самата игра директорът води към разрешаване на конфликта по нов, креативен начин, посредством минимално присъствие на сцената от негова страна и максимално фокусиране върху поведението и комуникацията между протагониста и помощните Аз-ове. Играта приключва при разрешаване на ситуацията на сцената и съгласието от страна на протагониста, че случилото се е достатъчно за него. След приключване на всяка игра помощните Аз-ове дават обратна връзка от позиция на ролята си за преживяванията си в сценичната реалност. Това подпомага протагониста в разбирането му на реалната ситуация и мястото му в нея, а на помощните Аз-ове дава възможността да преживеят ситуацията по емпатичен начин. След това членовете от публиката споделят за подобни конфликтни теми (в случай че са имали такива) и преживяванията, свързани с тях, с цел емоционална подкрепа на протагониста през емпатия и споделяне на варианти за реакция в подобни ситуации.
Директорът съблюдава процеса да се движи в границите на съпреживяване и неоценяване във времето на обратната връзка от роли след играта. В този терапевтичен процес важна роля има явлението „психичен катарзис” - спонтанно освобождаване от напрежението и постигане на вътрешна хармония чрез нов поглед към ситуация, интегриране на ранни спомени, себеутвърждаване и други. Индикация за благоприятно приключване е спокойствието и обнадеждаването на протагониста по отношение на разиграваната ситуация.
Дейности:
Клинична работа- Психологическа работа с възрастни
- Психологическа работа с деца
- Групова психотерапия
- Психологически кабинет в гр. Пловдив
- Обучение „Финансова независимост“
- Обучение "Справяне с болестта"
- Групова помощ за близки на хора с психично страдание
Участия
- VII национален конгрес по психология, София 31.10 – 2.11. 2014 год.
- Конференция на тема:„Да запазим връзка“ - Истории на душатa, Велико Търново, 18-20.09. 2015г.
Проекти
Обяви
Статии
Галерия
